На фниманието на Койо Фенерски
Не че тава требва да бъде ньегова грижа, ама действието се развива у Бела Слатина, а глеам, че темата е отворена баш оттам. И така:
Едно семейство, наш арч - демек - фтори брак, който къкто и при назе е штаслиф, се пенционирва у Козлодуй и решава да се базира у къщата си у Бела Слатина. Напущат жилището си у Козлодуй и с голем мерак и сички средства си праат уютен домец, с намерение, да си искарат колко годинки са им отредени у родното место. Сичко връви добре до едно време. След като са си напраили сичко, което са си мечтали до преди пенционирането и решават, че достойно и заслужено че си искарат последниа житейски сезон, се натъкват на едно за сиги непреодолимо препятствие. За зла врага, къщата им се намира до некакво сиганско заведение, което, както е вече почти масово у такива населени места, тормози целиа квартал с яка и грозна дундуявица сека нощ. Следват естествените обажданиа на 112, сигнали до секакви институции и т.н., като сичко тава води до... заплахи за живота им. Понастоящем ората са се збръкале и даже са готови за продажба на имота, без да имат ясна идеа накъде да фанат. Познавам ората и гарантирам, че са свесни. Познавам проблема, щото живеам със същия и се борим по мой си начин. И наистина съм се замислял да напущим къщата, но засега имам частичен успех. Но до заплахи не съм стигал. Ако дотам стигнем, спициално я съм готов на виша глупос, без да ми пука за последствиата, щото немам повече очакваниа от тоа живот. Но тиа ора не заслужават тава. Не че с нещо Койо може да промени събитието, но понеже знам, че за Великден че си доажда, ако прояви интерес, моа да ми се обади и да го свръжем с ората.
Съзнавам, че тава не а приказка баш за у форума, но го пущам тука и за информациа, за такиви, къде са решиле да си доаждат у родното место, и за такиви, къде биха помогнали с нещо за решаване на такъф проблем. А тава е проблем - повервайте ми. Проблем е, защото насреща ви се явява безграничната простотия, преплетена некък си с властаа, която разчита безгранично на безграничната.
Та, те така. Нищо особено - просто вече като че ли тава е нова традиция...
