Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: 100 години от построяването на църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Брегаре  (Прочетена 3056 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Рошковец

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 623
Добра вечер, пустиняци!
С тоа кратък репорташ сакам да са пофала къв убав празник има в нащо село на Архангеловден. Празник убав, къде са празнуваше деньъ и сичко, кво а свързано с него, а не беше сал повод за яденье и пиенье. То не че немА, кво да ви прикаам, имА и то баш къ му а редъ, ма беше допълнение към празненството и тава още повече подсили убавото чувство. Много редко ми са случва такова истинско нещо. Убави има много, ма такива истински, къде имаш чувство, че мое да пипнеш въздуха с пръс са много малко.
Аде да почна, че още одначало много зех да са однасам на една стран.

Църквата в с. Брегаре е строена 1915 г. и са казва "Св. Архангел Михаил". От окол 2 годин неколко човека от селото, начело с бае Ристо Цолов, са фанаа да ги стегнат. Напраиха убав ремонт на сичко - покриве, стени, вътре измазаа и шпакловаа, некои икони реставрираа, други беа рисувани наново и те така. Дадоа бая пари, тейни, отделно даваа пари и ора от селото, кой колко мое. Общинъта и кя помогна, с нейни пари напраиа външниа ремонт. Иначе ората от село сами са организираа, сами работиа и дириа майсторе за тава, къде не моат да го свръшат. Черковата придоби идялен вид, да ти а кеф да влееш е неги, ели па да ги разглеждаш. Е ги е:



Освен черковата са праи и ремонт на килиата до неа. Таа постройка и аз не знам баш за кво е, на неги пише "Църковен енорийски дом". ГлАсат ги да бъде музей на селото, апа основен акцент в него да бъде паметтъ на ората от селото, къде са умреле по фронтовете през войните след Освобождението. По неа има още кво да са праи, ма работата си връви. Ша стане, еле ги и неа:



За парка, къде са в него черковата и килиата са грижи кметството и горе-доле са справа.

Празненството по случай 100 годишнината беше насрочено за 07.11.2015 г. Не беше баш на Архангеловден, що той са падаше в недея и неа удобно за ората, па и владиката не можал да доде в недея, а организаторете дръжеа той да води службата. Къто и дае. Събраа са три празника: Архангелова задушница, храмов празник и 100 годишнина. Тука мое да видите отдалече къ ората са събират пред черковата преду да доде владиката:



И къ изглежда черковата изодвътре, докъ ората са запалиле свещи и чакат.



Майстора зографин е едно младо момче, Румен, ша го видите по-надоле, къде даже не сакало много пари за изписването. Казаа ми, че ората от селото са го раниле, каниле са го на госте, иначе а спал в килиата, че а близу до черковата и си а работил. Те къа нарисувал потона.



След малко додоа поповете. Владиката каза, че ша прочетат молитви за сичко - първо за задушница и за упокой душите на починалите, после за храмовиа празник и накраа за 100 годишнината. Изслужиха отчетата литургиата, ниа са помолихме на Господ заедно с тех.



Накраа свещениците благословиа храма и ората от селото, поръси владиката със светена вода, изпеа "Многая лета". Ако са чудите кво а тава отлево на снимката и отдесно на владиката - тава а една цинкава кофа, в коя а сипано от курбан чорбъта за празника, глъвъта на единиа овен, заклан за празника и една пита хлеб. Те ви ги глъвъта на овеня в по-близък план:



Коги свърши литургиата язе са уяздих на камбанариата и неочаквано видех нещо много интересно - на камбаня са одлети имената на ората, къде са дале парите за него, името на храма и на селото, глейте:



Па аку ви а интересно - е и още кадри след литургиата:



Котлето със светена вода, винце и китка, къде владиката благославяше с неги:



Тука има нещо интересно - човека, къде беше дал двата овни за курбана е от съседното село Ставерци. Неговиа деда а бил поп в нащо село и а починал в черковата. Вътре в черковата, на северната стенъ има една паметна плоча на тоа човек:



Та азе снима кво снима, умих си очите със светена вода и тръгна къде веселата час. Приближавам са и кво да вида: пепейъ под саджиците още пуши, а казанете с чорбъта вече маанати оттам.

 

В следващиа момент майстора на чорбъта, баче ви Владо Попа (викат му така, що на млади години а давал прекоре на ората, не за нещо друго) афторитетно и с тежес бръка из тех с един душмански чирпак и сипва в кой кво си а донесъл. Тоа къде а довлекъл таа кофа сигур неа ял от една недея:



На следвашата снимка са види къ баче Веско Жабара, къде даде казанете за чорбъта, е дошол с едно скромно паничЕ и баче Влади му сипва чорбъ. Веско му вика "Де бе, сипи ми и вОда!", па Владо философски одговара "ВОда си имаш и у вазе, яж тука кво съм ти сипАл!"



Тава а зографина Румен. Момчето освен че рисува, свири и на гайда. Изкара едно парче и ората му плескаа:



Тава са музикантите. Организаторете са грамотни ора и освен, че немаше забелешка в организациата, беа поканиле и музиканти, къде свират в плевенскиа духов оркестър. За целтъ имаше и каса, в коя секи мое да даде колко обича, да помогне за целата работа. Чух, че бая пари са дале за музиката, ма треба да ви кажа, че тиа ора беа солтъ на празника. Напълниа ни душите.



Тава е бае Ристо, главниа организатор и спонсор на ремонта на черковата и на тава събитие. Едно младо момиче му поднесе цветя и му благодари од името на сички ора, че а напраил таа убава работа. Той благодари за жеста и пожела на ората оттука нататика надобре да връвът нещата и сичко малко по малко да са оправа.



Те тука, коги вече бееме изпиле по две рикии и беаме наченале шишеата с новото вино, са почнаа ората. Човека с белата риза, къде води орото (нема а му пиша името, че не знам дали нема да има нещо нАпреки) е другиа основен деател за ремонта и за мероприатието, заедно с бае Ристо.



И ръченица имаше:


 
И те така.
Снимки от по-късно нема да качвам, че зе да са мръкиня, па моя апарат не мое да праи убави снимки на изкуствено осветление. И фокуса нещо зе да му са губи и викам да не качвам, да са не излагаме.  :pijenje: С лошо фокусирани снимки де, да си не помислите нещо.

Дано са намери поп за нащо село и да потръгнат нещата.
Айде, тава а засега, па ку на неко му а интересно - мое да разправам и допълнително. Отивам да подгреа боба и да нАрежа една салата от праз лук с олио и оцедец такее и да пробвам белиа отел. Бащъ ми вика, че требвало да са пие след Нова година, че да мое да са избистри, ма ша видим.
« Последно редактиранье: Ноември 13, 2016, 07:40:31 от Рошковец »
Активен
"Между преди и след е целият живот. Всичко. Между преди и след е нищото, в което увисваш и разбираш колко си се скапал." Николай Фенерски, "1994".

Генчо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8830
  • Стерео сват
Я не вида слимките...
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
И при мене нищо са не види. Тамън си мислех, че имам проблем с компа.
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Генчо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8830
  • Стерео сват
Копни от там урл-то на имагето и тука го пьосни у вгражданье на картинки
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Генчо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8830
  • Стерео сват
Сечи с манарата и попвай наново...
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Рошковец

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 623
Активен
"Между преди и след е целият живот. Всичко. Между преди и след е нищото, в което увисваш и разбираш колко си се скапал." Николай Фенерски, "1994".

Генчо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8830
  • Стерео сват
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Много добър репортаж!  thanks Фала на сички ора, които са участвали във възстановяването на църквата. Почти нищо не знаех за тава село, освен че живеят банатски българи там. Не съм и минувала през него даже. Добра информация намерих в уикито. Шарено село с интересна история. Да го фръла линка, ако още некой полюбопитства https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5
По разкази на стари ора църквата е построена от македонец, камбаната е излята от турчин, а първия свещеник е руснака Владимир Булгаков  :)
Тука моо са види кък е изглеждала църквата преди ремонта.
https://www.facebook.com/tsurkvabregare/media_set?set=a.104880173044586.1073741828.100005678108061&type=3
« Последно редактиранье: Ноември 10, 2015, 01:48:59 от унучка на Тинджулата »
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Рошковец

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 623
Унучке, благодарим за ликна в уикито. Малко има работи там, къде не съ верни, требва да вида как са редактира. Например нее верно тава, че неа имало селище преди освобождението. Напротив, имало а неколко пъти, требва да вида баш кога и кви ора са биле, ма последно са биле татаре, заселени там през турско. Те са мащат още през турско,после бая време седи пустиняк и след освобождението са заселва.
И за баначенете нее верно, че са изселват и че са останале по-малко полвината, работата там е съвсем друга, тава съм го писал и по другите теми.
За първиа поп е интересно - не знам дали а Булгаков, ша питам, ама верно а бил руснак, белогвардеец, полковник, от ората на Врангел. Баба ми и дедъ ми са ми расправале за него. Най-колоритна а историата за един братовчет на баба ми, Дико, къде отивАл с попа нанекъде и го пита "Дедо попе, грешно ле е човек да попръдва?". Попа му вика "Не е." Връвът тиа и отвреме-навреме откъде Дико са чуе "Тръъът... тръът..." Попа накраа му рекъл: "Ну, Дика! Не грешна, но неприлична!"
А иначе и досега в село има наследници на белогвардейците, от Русиа и от Украйна. Старците са ми расправале, че коги а била втората световна войнъ, германците са ги викале да одат да са биат срещу куманистете, ма повечето са отказале. Попа а казал, че никоги нема да иде да са бие срещу неговиа си народ. Има и такива, къде са одиле, ма са малко. Има една интересна историа - коги доде демокрациата бащъ ми вика на един от синовете на белогвардейците, къде вече беше дрът човек, на годините на дедъ ми "Абе имаш ли земъ в Украйна?" Оня му рекъл "Имам, да го еба, колко щеш." "Ми нема ли да одиш да си ги земеш?" "А, ебал съм го, за кво ми е, я тука таа в село немоо оправа и така седи, че с онаа да са расправам." И те така. Айде, че стана време са излазам, после, ако ви а интересно мога да расправам още.
« Последно редактиранье: Ноември 10, 2015, 07:47:58 от Рошковец »
Активен
"Между преди и след е целият живот. Всичко. Между преди и след е нищото, в което увисваш и разбираш колко си се скапал." Николай Фенерски, "1994".

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
...още нищо не вида...! :(
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Aнe

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3057
и през гугъл хром съ не видат.

и мойте све още се не видат на предишната страница, постоянно сменевят настройките пикаски и не знам и я кък да прайм албумите публични, къде ли не ръчках. преди беше по-лесно.
Активен
Конощипат е селскостопански вредител. Движи са основну под земъта. Из тайните структури връъимгу. Не шаралее таа жена по светлото и одгоре, що го а страшингел да го не изребри некой с лопатата. Фенерски

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
И я проба кво ли не - не та не - нъц. А ми се ще да видим :udri:
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

илюшин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9619
види са само знак В39 - забранено влазането
Активен
Удри уйно, таа мачка неа наща

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 7959
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
 Я на хром видим сичко ???
Активен

Aнe

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3057
У така ги не вида. Направи го публичен, ма нам кък
Активен
Конощипат е селскостопански вредител. Движи са основну под земъта. Из тайните структури връъимгу. Не шаралее таа жена по светлото и одгоре, що го а страшингел да го не изребри некой с лопатата. Фенерски
 

Страницата е създадена за 0.046 секунди с 18 запитвания.